На 1 януари 2018 г България ще поеме ротационното председателство на Съвета на Европейския съюз в „тройката“ Естония – България – Австрия. След това Председателството ще се поеме от „тройката“ Румъния – Финландия – Хърватия.

Какво се очаква от България като ротационен председател?

  • Активно да си сътрудничи с институциите на ЕС, както и с Естония и Австрия, с които е заедно в „тройката“, и с държавите от предходната и следващата „тройка“ председателства;
  • Да участва активно в определянето на политическите приоритети в сътрудничество с другите държави от „тройката“ и с институциите на ЕС;
  • Да определи приоритетите и програмата на Българското председателство;
  • Да планира, организира и председателства заседанията на всички състави на Съвета на ЕС и на работните органи към него в Брюксел и в България, с изключение на заседанията на Съвета по външни работи и подготвителните му органи;
  • Да осигурява нормалното протичане на законодателния процес на ниво ЕС;
  • Да представлява Съвета в отношенията с другите институции на ЕС;
  • Да представлява Съвета на ЕС на световната сцена;
  • Да организира и проведе значителен брой съпътстващи политически, експертни и културни мероприятия.

Подготовката за осъществяване на Председателството на ЕС изисква системни и продължителни усилия от страна на правителството, администрацията и неправителствения сектор. Повечето държави членки провеждат подготовката си в рамките на три години преди началото на първото Председателство от “тройката”, в която попадат. Голяма част от новите държави членки, които председателстват за първи път Съвета на ЕС, стартират подготовката си дори по-рано (Чехия започна подготовката за своето председателство повече от 4 години преди провеждането му).

Доброто осъществяване на ротационното председателство и постигането на планираните цели зависи от редица външни и вътрешни фактори, част от които не могат да бъдат предвидени или променени, но качествената подготовка на Председателството позволява те да бъдат добре управлявани и правилно насочени.

Ротационното председателство поставя пред страната сериозно предизвикателство със значителни административни задачи и политически отговорности, както и сериозна финансова тежест. В тази връзка, следва да бъдат планирани дейности за повишаване информираността и познанията на администрацията за Председателството, с цел осигуряване на ефективното изпълнение на произтичащите отговорности. В същото време, от ключово значение е ангажирането на неправителствения сектор и бизнеса с различни дейности, които съпътстват Председателството – логистично осигуряване, информационна и комуникационна програма, културни мероприятия и др. Това ще осигури единност в действията и визията на Българското председателство.

Подготовката на администрацията е от ключово значение за гладкото протичане на Председателството и за постигането на предварително планираните цели и резултати. Следва да бъде създадена възможност за усъвършенстване на езиковите умения на служителите, за участие в работата на Съвета и подготвителните му органи, за добиване на практически умения за водене на преговори и постигане на компромис и др. Опитът на вече осъществените Председателства сочи, че екипът работещ за подготовка и реализиране на Председателството включва около 1200 души, в т.ч. постоянно заетитe в администрацията, допълнително ангажирани експерти от академичните среди, неправителствени организации, доброволци и др.

Техническата и логистична подготовка също са съществени за провеждането на едно успешно председателство. Тук влизат дейности по подготовката на календара на основните събития, подготовката на самите събития и подбора на градовете, в които ще се проведат неформални срещи по време на Председателството. На този етап трябва да бъде разработена и комуникационна стратегия и културна програма, която да спомогне за изграждането и затвърждаването на положителен образ и по-висок престиж на страната не само в ЕС, но и в глобален аспект.

Изборът на приоритети ще бъде повлиян от актуалния дневен ред на ЕС и общата програма на “тройката”, но България следва да подготви и свои специфични приоритети и теми, които да влязат в шестмесечната програма на Председателството.

В заключение трябва да добавим, че всяка държава членка, на която предстои да председателства Съвета на ЕС, се стреми да организира и проведе успешно и запомнящо се Председателство, което да остави отпечатък върху интеграционния процес в Европа. Изборът на най-подходящия за страната модел на ротационно председателство, подборът на амбициозни и осъществими приоритети, постигането на консенсус в обществото за осъществяването на Председателството – всичко това, съчетано със систематична подготовка и подходящо обучение на администрацията, с осигуряване на добро администриране и координация, с обезпечаване на необходимата логистика и организация, е предпоставка за постигане на желаните резултати по време на ротационното Председателство.