1 януари 2018 г. бележи началото на българското председателство на Съвета на Европа, което ще продължи през следващите 6 месеца. Председателството ще се съсредоточи върху четири основни области: бъдещето на Европа и младите хора, Западните Балкани, сигурността и стабилността и цифровата икономика.

Приоритетите на българското председателство са подчинени на неговия девиз: „Съединението прави силата“, който е и девизът върху герба на Република България. Със своите партньори председателството ще се стреми към единство сред държавите членки и институциите на ЕС, за да се предоставят конкретни решения за изграждането на по-силна, по-сигурна и солидарна Европа.

Задачи на председателството

Председателството отговаря за това да насочва и стимулира работата на Съвета по законодателството на ЕС, да осигурява приемственост в изпълнението на програмата на ЕС, систематичност на законодателните процеси и сътрудничество между държавите членки. За тази цел председателството трябва да действа, като честен и неутрален посредник.

Председателството има две основни задачи:

1. Планиране и ръководене на заседанията на Съвета и на неговите подготвителни органи

Председателството ръководи заседания на различните състави на Съвета (с изключение на Съвета по външни работи) и на подготвителните органи на Съвета, които включват постоянни комитети, като Комитета на постоянните представители (Корепер), и работни групи и комитети, които разглеждат много специфични теми. Председателството следи за правилното протичане на обсъжданията и за коректното прилагане на Процедурния правилник на Съвета и на методите на работа. То организира също различни формални и неформални срещи в Брюксел, както и в държавата, поела ротационното председателство.

2. Представляване на Съвета в отношенията му с другите институции на ЕС

Председателството представлява Съвета в отношенията с другите институции на ЕС, по-специално с Комисията и Европейския парламент. Неговата роля е да се опитва да постигне съгласие по законодателните досиета чрез тристранни срещи, неформални преговори и срещи на помирителния комитет.

Председателството работи в тясна координация със:

  • Председателя на Европейския съвет
  • Върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност

Председателството подпомага тяхната работа и понякога от него може да бъде поискано да поеме някои задължения вместо върховния представител, като например да представлява Съвета по външни работи пред Европейския парламент или да ръководи Съвета по външни работи, когато се обсъждат въпроси от областта на общата търговска политика.

Ротационно председателство

Председателството на Съвета се сменя на ротационен принцип между държавите — членки на ЕС, на всеки шест месеца. През този шестмесечен период председателството ръководи заседания на всяко равнище в Съвета, спомагайки да се гарантира непрекъснатостта на работата на ЕС в Съвета.

Държавите членки, които изпълняват председателството, работят в тясно сътрудничество в групи от по 3 държави членки, наречени „тройки“. Тази система е въведена с Договора от Лисабон през 2009 г. Тройката определя дългосрочни цели и изготвя общ план, в който се набелязват темите и основните въпроси, които ще бъдат разгледани от Съвета в рамките на 18-месечен период. Въз основа на тази програма всяка от трите държави изготвя собствена по-подробна шестмесечна програма.

Настоящата тройка председателства е съставена от председателствата на Естония, България и Австрия.